Чуй как се полюшва звука
Чуй как се полюшва звука
От тази китара
Как брои тоновете вятъра
И как почти ни няма
Защото трябва да е пусто
За да е най-доброто
Което може да е нарисувано
Погледни само за малко
Как се движи свободно
Времето, през което скучаеш
А беше малка и си играеше
Със всичко, което ти попадне
Сега си забравила
Голяма си
Виж, всички остаряваме
И нещата около нас
Се менят и бягат
Не можеш да ги стигнеш, а мечтаеш
За малко почивка
Да бъдем отново момчета и момичета
Които още не могат да мразят и обичат
Ето го назад детството ни
Слуша как брои тоновете вятъра
И се е спряло за миг
Да посвири на китара
Нас почти ни няма
Защото сме забравили
Не знаем какви сме били
Но знаем какви ще станем –
Разрушени стари паметници
16.06.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
