Oct 4, 2006, 12:10 PM

Чуй как се полюшва звука

  Poetry
778 0 4

Чуй как се полюшва звука

От тази китара

Как брои тоновете вятъра

И как почти ни няма

Защото трябва да е пусто

За да е най-доброто

Което може да е нарисувано

 

Погледни само за малко

Как се движи свободно

Времето, през което скучаеш

А беше малка и си играеше

Със всичко, което ти попадне

Сега си забравила

Голяма си

 

Виж, всички остаряваме

И нещата около нас

Се менят и бягат

Не можеш да ги стигнеш, а мечтаеш

За малко почивка

Да бъдем отново момчета и момичета

Които още не могат да мразят и обичат

 

Ето го назад детството ни

Слуша как брои тоновете вятъра

И се е спряло за миг

Да посвири на китара

Нас почти ни няма

Защото сме забравили

Не знаем какви сме били

Но знаем какви ще станем –

Разрушени стари паметници

 

16.06.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...