16 dic 2023, 17:54

Чужбина

567 2 1
                Чужбина

 

Защо крадеш децата ни чужбино

и пращаш самолети да ги отвлекат.

Обръщат те главите си, сбогом родино,

ще идваме по Коледа, друг е вече нашия свят.

 

А самолетите тези сиви хищни птици,

политат с нашите мили синове и дъщери.

Остават те зад гърба си род и мила родина,

ще израснат децата им далеч от татковина.

 

Те там ще работя, ще превиват своята снага,

ще навеждат пред нови господари своята глава.

На всяка цена те ще печелят повече пара',

да пратят на своите близки хора у дома.

 

А децата им ще растат с чужди имена,

друг език те ще говорят, не българския.

Понякога ще си спомнят за близки и рода,

но не ще забравят България и българщината!

 

А чужбината тази мащеха за нашите деца,

все ще ги примамва с облаги, пари и блага.

Да забравят те за историята си и за рода,

но кръвта вода не става, истината е това!

 

Ще се завърнат те някога в бащината къща,

ще  хлопне пак старата ниска дървена врата.

Но няма да ги има вече стара майка и баща,

а къщата ще се руши защото няма го духа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....