Чужбина

Защо крадеш децата ни чужбино

и пращаш самолети да ги отвлекат.

Обръщат те главите си, сбогом родино,

ще идваме по Коледа, друг е вече нашия свят.

А самолетите тези сиви хищни птици,

политат с нашите мили синове и дъщери.

Остават те зад гърба си род и мила родина,

ще израснат децата им далеч от татковина.

Те там ще работя, ще превиват своята снага,

ще навеждат пред нови господари своята глава.

На всяка цена те ще печелят повече пара',

да пратят на своите близки хора у дома.

А децата им ще растат с чужди имена,

друг език те ще говорят, не българския.

Понякога ще си спомнят за близки и рода,

но не ще забравят България и българщината!

А чужбината тази мащеха за нашите деца,

все ще ги примамва с облаги, пари и блага.

Да забравят те за историята си и за рода,

но кръвта вода не става, истината е това!

Ще се завърнат те някога в бащината къща,

ще  хлопне пак старата ниска дървена врата.

Но няма да ги има вече стара майка и баща,

а къщата ще се руши защото няма го духа!