11 jun 2009, 18:13

Чужд 

  Poesía » Otra
781 1 2

Отиваш си завинаги,

погубен, но от чужда лудост.

Чужда болка глозга в теб

чужди, непознати грехове.

 

Изгниваш бавно в гроба,

но от чужда сила призован.

Чужд остава неоткрит светът,

чужди устни напразно те зоват.

 

Чужд ще бъде всеки цвят,

показал се на гроба твой.

Чужд ще бъде този град,

чужди ще са всички хора.

 

Чужди грехове изкупваш,

но с живота собствен.

Чужди смехове дочуваш –

чужд, забравен си отиде.

© Николета Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами да, само това имаме - началото на собствения живот и края му - смъртта и гроба.Макар че накрая се оказва че сме живели собствения си живот, но нищо не е било собствено...останало е чуждо =)
  • хареса ми , браво 6
Propuestas
: ??:??