Чужд
Отиваш си завинаги,
погубен, но от чужда лудост.
Чужда болка глозга в теб
чужди, непознати грехове.
Изгниваш бавно в гроба,
но от чужда сила призован.
Чужд остава неоткрит светът,
чужди устни напразно те зоват.
Чужд ще бъде всеки цвят,
показал се на гроба твой.
Чужд ще бъде този град,
чужди ще са всички хора.
Чужди грехове изкупваш,
но с живота собствен.
Чужди смехове дочуваш –
чужд, забравен си отиде.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николета Попова Todos los derechos reservados
6