HuKs (Николета Попова)
31 18
Jun 11, 2009, 6:13 PM

Чужд 

  Poetry » Other
693 1 2

Отиваш си завинаги,

погубен, но от чужда лудост.

Чужда болка глозга в теб

чужди, непознати грехове.

 

Изгниваш бавно в гроба,

но от чужда сила призован.

Чужд остава неоткрит светът,

чужди устни напразно те зоват.

 

Чужд ще бъде всеки цвят,

показал се на гроба твой.

Чужд ще бъде този град,

чужди ще са всички хора.

 

Чужди грехове изкупваш,

но с живота собствен.

Чужди смехове дочуваш –

чужд, забравен си отиде.

© Николета Попова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами да, само това имаме - началото на собствения живот и края му - смъртта и гроба.Макар че накрая се оказва че сме живели собствения си живот, но нищо не е било собствено...останало е чуждо =)
  • хареса ми , браво 6
Random works
: ??:??