Отиваш си завинаги,
погубен, но от чужда лудост.
Чужда болка глозга в теб
чужди, непознати грехове.
Изгниваш бавно в гроба,
но от чужда сила призован.
Чужд остава неоткрит светът,
чужди устни напразно те зоват.
Чужд ще бъде всеки цвят,
показал се на гроба твой.
Чужд ще бъде този град,
чужди ще са всички хора.
Чужди грехове изкупваш,
но с живота собствен.
Чужди смехове дочуваш –
чужд, забравен си отиде.
© Николета Попова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6