Отиваш си завинаги,
погубен, но от чужда лудост.
Чужда болка глозга в теб
чужди, непознати грехове.
Изгниваш бавно в гроба,
но от чужда сила призован.
Чужд остава неоткрит светът,
чужди устни напразно те зоват.
Чужд ще бъде всеки цвят,
показал се на гроба твой.
Чужд ще бъде този град,
чужди ще са всички хора.
Чужди грехове изкупваш,
но с живота собствен.
Чужди смехове дочуваш –
чужд, забравен си отиде.
© Николета Попова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6