Чужд
Отиваш си завинаги,
погубен, но от чужда лудост.
Чужда болка глозга в теб
чужди, непознати грехове.
Изгниваш бавно в гроба,
но от чужда сила призован.
Чужд остава неоткрит светът,
чужди устни напразно те зоват.
Чужд ще бъде всеки цвят,
показал се на гроба твой.
Чужд ще бъде този град,
чужди ще са всички хора.
Чужди грехове изкупваш,
но с живота собствен.
Чужди смехове дочуваш –
чужд, забравен си отиде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Попова Всички права запазени
6