HuKs (Николета Попова)
31 18
11.06.2009 г., 18:13 ч.

Чужд 

  Поезия » Друга
780 1 2

Отиваш си завинаги,

погубен, но от чужда лудост.

Чужда болка глозга в теб

чужди, непознати грехове.

 

Изгниваш бавно в гроба,

но от чужда сила призован.

Чужд остава неоткрит светът,

чужди устни напразно те зоват.

 

Чужд ще бъде всеки цвят,

показал се на гроба твой.

Чужд ще бъде този град,

чужди ще са всички хора.

 

Чужди грехове изкупваш,

но с живота собствен.

Чужди смехове дочуваш –

чужд, забравен си отиде.

© Николета Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами да, само това имаме - началото на собствения живот и края му - смъртта и гроба.Макар че накрая се оказва че сме живели собствения си живот, но нищо не е било собствено...останало е чуждо =)
  • хареса ми , браво 6
Предложения
: ??:??