Чувам. В храстите говорят.
Непознат език. Шептят.
Спирам. Чакам да повторят.
Не. Не са от този град. 

Бежанци са. Страшна смешка.
Не разбирам нито звук.
Вземам телефона. Грешка.
Аз и те сме само тук.

Ще ги хвана и ще звънна.
Сбирам смелост. Викам: Стой!
Мисля си: Ако ме гръмнат,
кой ще бъде пó герой? 

Но разсея се мъглата.
Двама роми са пред мен.
Зная ги от махалата.
Мигат ромски срещу мен. 

Що на български мълчите? -
питам ги със доза яд...
По-бетер от бежанците...
Чужд език в славянски град.