8 янв. 2022 г., 08:03

Чужд език в славянски град

403 0 0

 

Чувам. В храстите говорят.
Непознат език. Шептят.
Спирам. Чакам да повторят.
Не. Не са от този град. 

 

Бежанци са. Страшна смешка.
Не разбирам нито звук.
Вземам телефона. Грешка.
Аз и те сме само тук.

 

Ще ги хвана и ще звънна.
Сбирам смелост. Викам: Стой!
Мисля си: Ако ме гръмнат,
кой ще бъде пó герой? 

 

Но разсея се мъглата.
Двама роми са пред мен.
Зная ги от махалата.
Мигат ромски срещу мен. 

 

Що на български мълчите? -
питам ги със доза яд...
По-бетер от бежанците...
Чужд език в славянски град. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...