8 янв. 2022 г., 08:03

Чужд език в славянски град

406 0 0

 

Чувам. В храстите говорят.
Непознат език. Шептят.
Спирам. Чакам да повторят.
Не. Не са от този град. 

 

Бежанци са. Страшна смешка.
Не разбирам нито звук.
Вземам телефона. Грешка.
Аз и те сме само тук.

 

Ще ги хвана и ще звънна.
Сбирам смелост. Викам: Стой!
Мисля си: Ако ме гръмнат,
кой ще бъде пó герой? 

 

Но разсея се мъглата.
Двама роми са пред мен.
Зная ги от махалата.
Мигат ромски срещу мен. 

 

Що на български мълчите? -
питам ги със доза яд...
По-бетер от бежанците...
Чужд език в славянски град. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...