8.01.2022 г., 8:03

Чужд език в славянски град

400 0 0

 

Чувам. В храстите говорят.
Непознат език. Шептят.
Спирам. Чакам да повторят.
Не. Не са от този град. 

 

Бежанци са. Страшна смешка.
Не разбирам нито звук.
Вземам телефона. Грешка.
Аз и те сме само тук.

 

Ще ги хвана и ще звънна.
Сбирам смелост. Викам: Стой!
Мисля си: Ако ме гръмнат,
кой ще бъде пó герой? 

 

Но разсея се мъглата.
Двама роми са пред мен.
Зная ги от махалата.
Мигат ромски срещу мен. 

 

Що на български мълчите? -
питам ги със доза яд...
По-бетер от бежанците...
Чужд език в славянски град. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...