Чужда
ЧУЖДА
Като птица прелиташ над мен,
от висините следиш моя ден,
но не кацаш на моя прозорец,
а той е за тебе отворен.
Открехната е пътната врата
и само вятърът през нея тича,
и дните ми минават в самота,
и мисълта ми бавно те отрича...
......................................................
... За теб ще съм винаги чуждата,
винаги далечната, ненужната.
И няма да съм никога най-хубавата,
никога най-мила и добра.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Николова Todos los derechos reservados
