11.08.2009 г., 11:03 ч.

Чужда 

  Поезия
672 0 1

ЧУЖДА

 

Като птица  прелиташ над  мен,

от висините следиш моя ден,

но не кацаш на моя прозорец,

а  той е за тебе отворен.

 

Открехната е пътната врата

и само вятърът през нея тича,

и дните ми минават в самота,

и мисълта ми бавно те отрича...

 

......................................................

 

... За теб ще съм винаги чуждата,

винаги далечната, ненужната.

И няма да съм никога най-хубавата,

никога най-мила и добра.

© Мая Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??