19 jul 2022, 19:04

Чужда памет 

  Poesía
1220 8 12

Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен. 

 

Нима си ти? Нима си ти детето
с болезнено уплашени очички,
което място търси си в сърцето
на мама, татко, дядо си... на всички!? 

 

Нима си ти наивното момиче,
което вярва в хорска справедливост,
а тайно плаче нощем, че прилича
светът на клетка – тясна и ръждива!?... 

 

Онези хора, вече днес ги няма  - 
те просто са история далечна,
заминала след времето си драма,
а както знаем – няма драма вечна. 

 

Сега си ти – хармония и сила,
усмивка горда, сбъдната магия
и всичко имаш, всичко можеш, мила,
но носиш чужда памет. Захвърли я!

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво, Вики! Прочетох го втори път и още повече ми хареса!
  • Много вярно. Спомените са едно, а чуждата памет съвсем друго и никак не е лесно да се отървеш от нея.
  • Прекрасна творба,Вики,насладих се и те поздравявам за таланта!
  • Изкуших се и аз да кажа нещичко. Проблемът не е в паметта, а в застоя. И водата "помни" но все пак успява да се промуши дори и там, където има едва забележим процеп.
  • Браво!!!
    Поздравления!
  • И аз наминах да ти кажа, че е прекрасно, Вики! Удоволствие е за мен да те чета! ❤️
  • Де да можех, ама на, помня като слон.
  • Много добре си описала как някои неща ни тежат, макар и чужди, защото ги помним. И мислим, че са част от нас, а те не са, само отзвуци от чужди преживявания. Звучи като лирична психотерапия.
  • Много е хубаво! Но знаеш ли какво се замислих - всичко, което носим не ни ли определя? Без тези неща, които носи, тя няма да е същата. Прекрасно е, когато можеш да прегърнеш всичко, което си бил и си, и да продължиш напред все пак с хармония и сила… извинявай, почнах да философствам. Пишеш страхотно и аз обожавам поезията ти, Вики, само се зачудих. Май мога много да философствам по темата кое е тежест - ние самите и нашите мисли ли, или нещо друго. 😊
  • Добър психопортрет. Хареса ми!
  • "а както знаем – няма драма вечна", много точно казано. Това спасява от чужда памет, но не знам, дали трябва да бягаме от спомените.
  • Супер!
Propuestas
: ??:??