Чужда памет
Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен.
Нима си ти? Нима си ти детето
с болезнено уплашени очички,
което място търси си в сърцето
на мама, татко, дядо си... на всички!?
Нима си ти наивното момиче,
което вярва в хорска справедливост,
а тайно плаче нощем, че прилича
светът на клетка – тясна и ръждива!?...
Онези хора, вече днес ги няма -
те просто са история далечна,
заминала след времето си драма,
а както знаем – няма драма вечна.
Сега си ти – хармония и сила,
усмивка горда, сбъдната магия
и всичко имаш, всичко можеш, мила,
но носиш чужда памет. Захвърли я!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
