Чужда памет
Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен.
Нима си ти? Нима си ти детето
с болезнено уплашени очички,
което място търси си в сърцето
на мама, татко, дядо си... на всички!?
Нима си ти наивното момиче,
което вярва в хорска справедливост,
а тайно плаче нощем, че прилича
светът на клетка – тясна и ръждива!?...
Онези хора, вече днес ги няма -
те просто са история далечна,
заминала след времето си драма,
а както знаем – няма драма вечна.
Сега си ти – хармония и сила,
усмивка горда, сбъдната магия
и всичко имаш, всичко можеш, мила,
но носиш чужда памет. Захвърли я!
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е хубаво, Вики! Прочетох го втори път и още повече ми хареса!
-
Много вярно. Спомените са едно, а чуждата памет съвсем друго и никак не е лесно да се отървеш от нея.
-
Прекрасна творба,Вики,насладих се и те поздравявам за таланта!
-
Изкуших се и аз да кажа нещичко. Проблемът не е в паметта, а в застоя. И водата "помни" но все пак успява да се промуши дори и там, където има едва забележим процеп.
-
Браво!!!
Поздравления! -
И аз наминах да ти кажа, че е прекрасно, Вики! Удоволствие е за мен да те чета! ❤️
-
Де да можех, ама на, помня като слон.
-
Много добре си описала как някои неща ни тежат, макар и чужди, защото ги помним. И мислим, че са част от нас, а те не са, само отзвуци от чужди преживявания. Звучи като лирична психотерапия.
-
Много е хубаво! Но знаеш ли какво се замислих - всичко, което носим не ни ли определя? Без тези неща, които носи, тя няма да е същата. Прекрасно е, когато можеш да прегърнеш всичко, което си бил и си, и да продължиш напред все пак с хармония и сила… извинявай, почнах да философствам. Пишеш страхотно и аз обожавам поезията ти, Вики, само се зачудих. Май мога много да философствам по темата кое е тежест - ние самите и нашите мисли ли, или нещо друго. 😊
-
Добър психопортрет. Хареса ми!
-
"а както знаем – няма драма вечна", много точно казано. Това спасява от чужда памет, но не знам, дали трябва да бягаме от спомените.
-
Супер!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
