15 ago 2006, 12:45

Чужда радост заслепява

  Poesía
793 0 6

 

Lycki  &  Mojsei


Към Етчи!


Етчи казва думи разни,
че съзира сенки бледи-
словото ни можело да дразни
завистливите съседи...


Буйни пламъци - игриви
сочат към души сгодени,
с което сме щастливи -
с чувство ново - преродени.


Чужда радост заслепява -
грее като озарение,
двойна мяра предявява:
тя при нас е вдъхновение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че има грешка,
    но много бързо стана смешка,
    след направеното пояснение
    и пак летим с настроение!
    Поздрав!
  • Благодаря за пояснението,ами да
    явно пак на някъде съм се унесла.
    Как така не съм разбрала смисъла
    а грешка си помислих че е станала.
    Сега ,след като се вгледах по добре
    усетих смисъла на словото написано.
    Да ,прав си,не желая никой да е зле
    така за мен ,там някъке ми е орисано.


    Поздрав и усмивка
  • "Гълча" тук има значението на отстояване, на противопоставяне на негативността, на това, че имаш позиция, а "кълни" означама появяване, избуяване.
    Поздрав!
  • Хубав диалог се е получил
    но защо реши че аз гълча?
    После казваш че - кълна
    дано да е сгрешено н и т.

    Аз пращам ти/ви коментар
    с шега втъкана надълбоко
    а ти направи ме на звяр
    кълнящ,гълчащ,търсещ злото.

    Усмивки,усмивки,усмивки
  • Етчи:
    Ех,простете, но не мога
    аз сега да замълча.
    Среща се такава злоба,
    за която си гълча.

    Мо:
    Елегентно ти го правиш,
    щом използваш мъдро слово-
    няма как да го забравиш-
    злобата кълни отново.

    Етчи:
    Вашето щастие ме радва ,
    тоз пламък вие запазете.
    Очаквам след годежа сватба,
    но,малко по-тихички бъдете.


    Мо:
    Любовта не може да се скрие-
    в хорсаката мълва укрепва,
    а пък злоба щом се вие,
    приятелят със страх нашепва.

    Етчи:
    Често щастие заслепява -
    влюбени и хора чужди
    и това, което озарява,
    възкресява разни нужди.

    Мо:
    Лъки и Мойсей показват нещо,
    заслужаващо внимание,
    но се иска отношение вещо,
    за да няма разкаяние.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...