15.08.2006 г., 12:45

Чужда радост заслепява

794 0 6

 

Lycki  &  Mojsei


Към Етчи!


Етчи казва думи разни,
че съзира сенки бледи-
словото ни можело да дразни
завистливите съседи...


Буйни пламъци - игриви
сочат към души сгодени,
с което сме щастливи -
с чувство ново - преродени.


Чужда радост заслепява -
грее като озарение,
двойна мяра предявява:
тя при нас е вдъхновение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се, че има грешка,
    но много бързо стана смешка,
    след направеното пояснение
    и пак летим с настроение!
    Поздрав!
  • Благодаря за пояснението,ами да
    явно пак на някъде съм се унесла.
    Как така не съм разбрала смисъла
    а грешка си помислих че е станала.
    Сега ,след като се вгледах по добре
    усетих смисъла на словото написано.
    Да ,прав си,не желая никой да е зле
    така за мен ,там някъке ми е орисано.


    Поздрав и усмивка
  • "Гълча" тук има значението на отстояване, на противопоставяне на негативността, на това, че имаш позиция, а "кълни" означама появяване, избуяване.
    Поздрав!
  • Хубав диалог се е получил
    но защо реши че аз гълча?
    После казваш че - кълна
    дано да е сгрешено н и т.

    Аз пращам ти/ви коментар
    с шега втъкана надълбоко
    а ти направи ме на звяр
    кълнящ,гълчащ,търсещ злото.

    Усмивки,усмивки,усмивки
  • Етчи:
    Ех,простете, но не мога
    аз сега да замълча.
    Среща се такава злоба,
    за която си гълча.

    Мо:
    Елегентно ти го правиш,
    щом използваш мъдро слово-
    няма как да го забравиш-
    злобата кълни отново.

    Етчи:
    Вашето щастие ме радва ,
    тоз пламък вие запазете.
    Очаквам след годежа сватба,
    но,малко по-тихички бъдете.


    Мо:
    Любовта не може да се скрие-
    в хорсаката мълва укрепва,
    а пък злоба щом се вие,
    приятелят със страх нашепва.

    Етчи:
    Често щастие заслепява -
    влюбени и хора чужди
    и това, което озарява,
    възкресява разни нужди.

    Мо:
    Лъки и Мойсей показват нещо,
    заслужаващо внимание,
    но се иска отношение вещо,
    за да няма разкаяние.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....