hristam (Христина Мачикян)
531 928
29 dic 2012, 11:13

Чуждата жена 

  Poesía » De amor
1617 0 11

Тя си тръгва, преди да е още пристигнала

и в очите ù няма въпроси.

Нежността ù е шепот, изтръпнал от викове,

натежало от жажда докосване.

 

Тя е тайна, по-силна от хиляди истини

и не може да бъде забравена.

Тя е нечия болка, превърната в изповед.

Тя е нечие дълго прощаване.

 

Не е тази любов, дето дава живот

и удобно до теб остарява.

Тя е чуждото вино и чуждият плод,

след които по-гладен оставаш.

 

Тя е зрялото бягство към твоята лудост,

тя е твоето трезво пиянство.

Наказание, грях или може би чудо -

тя е твоята друга реалност.

 

Някой ден ще се стреснеш от скритите екоти,

ще поискаш да бъде различно.

Беше чужда, но стана по-свидна от всекиго,

щом  това е жената, която обичаш.

 

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??