Чуждата жена
Тя си тръгва, преди да е още пристигнала
и в очите ù няма въпроси.
Нежността ù е шепот, изтръпнал от викове,
натежало от жажда докосване.
Тя е тайна, по-силна от хиляди истини
и не може да бъде забравена.
Тя е нечия болка, превърната в изповед.
Тя е нечие дълго прощаване.
Не е тази любов, дето дава живот
и удобно до теб остарява.
Тя е чуждото вино и чуждият плод,
след които по-гладен оставаш.
Тя е зрялото бягство към твоята лудост,
тя е твоето трезво пиянство.
Наказание, грях или може би чудо -
тя е твоята друга реалност.
Някой ден ще се стреснеш от скритите екоти,
ще поискаш да бъде различно.
Беше чужда, но стана по-свидна от всекиго,
щом това е жената, която обичаш.
© Христина Мачикян All rights reserved.
