valia_26 (Валерия Иванова)
78 1139
1 may 2006, 15:50

Чужди 

  Poesía
1015 1 15

Самотни сме! Не можем да го скрием!
Макар и заедно, сме пак сами.
Студен си ти, а аз съм безразлична -
дълбока бездна двама ни дели.

Живеем в два различни свята,
макар и покрива да е един.
Отдавна спряхме да сме близки - 
постеля обща не делим.


Не се обичаме, но за раздяла не говорим,
рядко общуваме и повече мълчим.
Няма скандали, никога не спорим -
само безмълвно с поглед се виним.


Да се боря, питам се, дали си струва?
Предишни как да бъдем с теб?
Не можем все да се преструваме,
че всичко помежду ни е наред.


А помня, как обичахме се някога
и бяхме с тебе неделимо цяло,
а днес по-чужди сме от всякога -
Нима в душите всичко е умряло?

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • БЛАГОДАРЯ!
  • "Да се боря, питам се, дали си струва?
    Предишни как да бъдем с теб?"

    Прекрасно и много красивоПоздравления
  • много е хубаво, изживяла съм подобно нещо и наистина е така
  • Благодаря ти Мили и на теб, Джейни и искам да уточня, че това не е моята действителност, но със сигурност е нечия друга и предполагам всяка една връзка преминава през такъв период в даден момент и много жени ще открият себе си навярно в този стих.
  • Не мога всичко да изчета, но как съм го изпуснала този стих.
    "Няма скандали, никога не спорим -
    само безмълвно с поглед се виним." Дори и само с тези два реда си казала толкова много!Навярно много жени са въздъхнали тихо като са прочели стиха ти Валя.
    Поздравления и от мен!




  • Привет Валя!Доста тъжен стих!Хареса ми!Има начин да се разнообрази една връзка.Импровизирай по женски и ще имаш успех, и повод за следващото си красиво стихо.Поздрав!
  • Благодаря ви много на всички! Да ви кажа честно, винаги публикувам със малко страх,че може да се изложа и дълго умувах преди да кача този стих, но сега разбирам, че не е бил толкова лош, колкото аз със моята самокритичност си мислех, че е
  • Силно е и истинско. Дори аз съм го преживявала. Чувството е ужасно, когато си в такъв период. Старите чувства немогат да се върнат. (Сега малко по- оптимистично) Творбата ти е супер. Продължавай
  • страхотно е а и много връзки имат подобна съдба..
  • Страшно е когато попаднеш в тази затворническа дилема-"не се обичаме,но за раздяла не говорим"Всичко е казано...."нима в душите всичко е умряло?" Поздравления Валентина!
  • Браво!
  • Много е силно, Валя, много ми харесва!
  • Според мен най-тежко е когато любовта бъде превърната в навик. Браво за стихата
  • Браво, Валя! Много красиво написано!
  • След кратко затишие отново нещо Прекрасно написано!!!
    Искренни поздравления!!!
Propuestas
: ??:??