Чужди
Самотни сме! Не можем да го скрием!
Макар и заедно, сме пак сами.
Студен си ти, а аз съм безразлична -
дълбока бездна двама ни дели.
Живеем в два различни свята,
макар и покрива да е един.
Отдавна спряхме да сме близки -
постеля обща не делим.
Не се обичаме, но за раздяла не говорим,
рядко общуваме и повече мълчим.
Няма скандали, никога не спорим -
само безмълвно с поглед се виним.
Да се боря, питам се, дали си струва?
Предишни как да бъдем с теб?
Не можем все да се преструваме,
че всичко помежду ни е наред.
А помня, как обичахме се някога
и бяхме с тебе неделимо цяло,
а днес по-чужди сме от всякога -
Нима в душите всичко е умряло?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Иванова Всички права запазени
Поздравления
