1 мая 2006 г., 15:50

Чужди

1.2K 1 15

Самотни сме! Не можем да го скрием!
Макар и заедно, сме пак сами.
Студен си ти, а аз съм безразлична -
дълбока бездна двама ни дели.

Живеем в два различни свята,
макар и покрива да е един.
Отдавна спряхме да сме близки - 
постеля обща не делим.


Не се обичаме, но за раздяла не говорим,
рядко общуваме и повече мълчим.
Няма скандали, никога не спорим -
само безмълвно с поглед се виним.


Да се боря, питам се, дали си струва?
Предишни как да бъдем с теб?
Не можем все да се преструваме,
че всичко помежду ни е наред.


А помня, как обичахме се някога
и бяхме с тебе неделимо цяло,
а днес по-чужди сме от всякога -
Нима в душите всичко е умряло?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БЛАГОДАРЯ!
  • "Да се боря, питам се, дали си струва?
    Предишни как да бъдем с теб?"

    Прекрасно и много красивоПоздравления
  • много е хубаво, изживяла съм подобно нещо и наистина е така
  • Благодаря ти Мили и на теб, Джейни и искам да уточня, че това не е моята действителност, но със сигурност е нечия друга и предполагам всяка една връзка преминава през такъв период в даден момент и много жени ще открият себе си навярно в този стих.
  • Не мога всичко да изчета, но как съм го изпуснала този стих.
    "Няма скандали, никога не спорим -
    само безмълвно с поглед се виним." Дори и само с тези два реда си казала толкова много!Навярно много жени са въздъхнали тихо като са прочели стиха ти Валя.
    Поздравления и от мен!




Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...