12 oct 2013, 16:25

Чуждо рамо

  Poesía » Otra
937 0 18

Дали бе дума изтървана

или пък ход обмислен,

е все едно. Отвори рана

и болката е истинска.


Сега не трябват обяснения.

Не ми се и говори.

Ще търся в себе си спасение

и някаква опора.


Поне разбрах, че е наивност

да вярваш в чуждо рамо.

Понякога и то ревниво

таи една измама. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хареса ми....
  • Болезнено просветление, но къде е християнската вяра в доброто у хората?
    Има и щастливи изключения.
    Пожелавам ти ги!
    Поздрави!
  • винаги трябва да има едно рамо - далечно или близко, но да е истинско
  • Ти внасяш нов смислов нюанс в стиха ми, Сашо.
    Благодаря за тази хубава интерпретация.

    (Публикувах...)
  • Когато си на върха край теб вървят мнозина,
    ласкатели, с маски и усмивки.
    Но истинските приятели се броят на пръсти.
    Узнаваш ги когато живота ти поднася трудности.
    ***
    Хубав стих,
    с болка, сила и вяра в себе си!
    Поздрави, Ели!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...