Oct 12, 2013, 4:25 PM

Чуждо рамо

  Poetry » Other
935 0 18

Дали бе дума изтървана

или пък ход обмислен,

е все едно. Отвори рана

и болката е истинска.


Сега не трябват обяснения.

Не ми се и говори.

Ще търся в себе си спасение

и някаква опора.


Поне разбрах, че е наивност

да вярваш в чуждо рамо.

Понякога и то ревниво

таи една измама. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • хареса ми....
  • Болезнено просветление, но къде е християнската вяра в доброто у хората?
    Има и щастливи изключения.
    Пожелавам ти ги!
    Поздрави!
  • винаги трябва да има едно рамо - далечно или близко, но да е истинско
  • Ти внасяш нов смислов нюанс в стиха ми, Сашо.
    Благодаря за тази хубава интерпретация.

    (Публикувах...)
  • Когато си на върха край теб вървят мнозина,
    ласкатели, с маски и усмивки.
    Но истинските приятели се броят на пръсти.
    Узнаваш ги когато живота ти поднася трудности.
    ***
    Хубав стих,
    с болка, сила и вяра в себе си!
    Поздрави, Ели!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...