Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи...
Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи,
техните спомени в мен се разгръщат.
Мисли любовни – заплетени плевели,
аз ги изтръгвам, но те все се връщат.
Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи,
после заспивам с рогати фантазии.
Черните нощи в катран са удавили
моите сънища – белите фрезии...
Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи
и непринудено падам им в плен.
Те пък, за нрава си остър забравили,
чупят рогата си, влюбват се в мен.
© Десислава Ценова Todos los derechos reservados