Чушкотека
Събудих се към пет и нещо.
Направо ужас, ступор, стон.
Смърдеше гадно, бе горещо,
и кискане в съседния балкон.
Милене, пак ли твойта чума,
събра среднощния колхоз?
Е, вече казвам, честна дума,
ще смачкам тоя тепегьоз!
Засурках чехли, по пижама,
цветущи изрази подбрах.
Отворих рязко, с доза драма,
и после... рязко се поспрях.
Държаща щипки мазно-черни,
ухилена, със сажди по носа,
седеше мойта благоверна,
с привързана на кок коса.
"Събуди ли се вече, мило"?
Какъв ти сън сред тая смрад?!
"Тя, Гинка, беше подранила..."
Живея в чуден, чушкен ад!
Милен, горкият, като мене,
оцъклено, ни гол - ни бос,
опитваше да се съвземе
от тоя чушкопеков крос.
Съседе, то се е видяло,
че вече няма да се спи.
Спогледахме се, после вяло
приседнахме до нашите жени.
Сезон ли е, да го опишеш?!
Ни топъл, нито пък студен,
на чушки раничко мирише,
по женски - леко настървен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
