Чушкотека

Anterez
72 317

29 sept 2020, 9:11

Poesía » De humor

533 1 5

Събудих се към пет и нещо.
Направо ужас, ступор, стон.
Смърдеше гадно, бе горещо,
и кискане в съседния балкон.

Милене, пак ли твойта чума,
събра среднощния колхоз?
Е, вече казвам, честна дума,
ще смачкам тоя тепегьоз!

Засурках чехли, по пижама,
цветущи изрази подбрах.
Отворих рязко, с доза драма,
и после... рязко се поспрях.

Държаща щипки мазно-черни,
ухилена, със сажди по носа,
седеше мойта благоверна,
с привързана на кок коса.

"Събуди ли се вече, мило"?
Какъв ти сън сред тая смрад?!
"Тя, Гинка, беше подранила..."
Живея в чуден, чушкен ад!

Милен, горкият, като мене,
оцъклено, ни гол - ни бос,
опитваше да се съвземе
от тоя чушкопеков крос.

Съседе, то се е видяло,
че вече няма да се спи.
Спогледахме се, после вяло
приседнахме до нашите жени.

Сезон ли е, да го опишеш?!
Ни топъл, нито пък студен,
на чушки раничко мирише,
по женски - леко настървен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.