Чувам те
Чувам те,
от края на Земята,
разплискваш мисли,
като уморени вълни
на морето по мокрия бряг.
Галят го,
гонят старите стъпки,
и остават начисто...
в мисъл как да те вдишам,
кажи ми, моля те,
как?!
Разпиля се,
на пъстри парченца
от детска игра,
събрах те отново,
съкровище
в шепичка стискано.
Мога да бъда вълшебство,
сълза в тиха вълна,
мога да бъда твоето лято,
забранено и толкова искано!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валка Todos los derechos reservados
