Dec 15, 2010, 4:25 PM

Чувам те

  Poetry » Love
881 0 5

Чувам те, 
от края на Земята, 
разплискваш мисли,
като уморени вълни 
на морето по мокрия бряг.
Галят го, 
гонят старите стъпки, 
и остават начисто...
в мисъл как да те вдишам,
кажи ми, моля те, 
как?!
Разпиля се, 
на пъстри парченца 
от детска игра,
събрах те отново, 
съкровище 
в шепичка стискано.
Мога да бъда вълшебство, 
сълза в тиха вълна,
мога да бъда твоето лято,
забранено и толкова искано!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...