2 jul 2008, 12:39

Чуваш ли 

  Poesía » De amor
742 0 22
За малко беше тук... как бързо мина.
Дойде при мен. С наведена глава.
А вън е лято. Топло и горещо
и... слънцето в очите онемя!

Приседна там, на мястото до мене.
Очаквах те като несвършен сън.
Забързан бе към идващото време
,,прости'' ми каза и излезе вън.

,,Ще бъде най-добре да си отида.
Живота си объркан да сменя.
Обичам те, но трябва да замина
там някъде из чуждата страна.''
....................

Аз помня още таз последна среща.
Отекват стъпките ти в пътната врата.
Утрото посрещнахме с надежда,
но... с кучето оставам вечерта!

И пак те чакам - бързо се завръщай!
Не ме предавай! Силна съм до теб!
Във слънчев лъч отново ме превръщай.
Чуваш лииии... аз нося ти късмет!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??