Чуваш ли
Дойде при мен. С наведена глава.
А вън е лято. Топло и горещо
и... слънцето в очите онемя!
Приседна там, на мястото до мене.
Очаквах те като несвършен сън.
Забързан бе към идващото време
,,прости'' ми каза и излезе вън.
,,Ще бъде най-добре да си отида.
Живота си объркан да сменя.
Обичам те, но трябва да замина
там някъде из чуждата страна.''
....................
Аз помня още таз последна среща.
Отекват стъпките ти в пътната врата.
Утрото посрещнахме с надежда,
но... с кучето оставам вечерта!
И пак те чакам - бързо се завръщай!
Не ме предавай! Силна съм до теб!
Във слънчев лъч отново ме превръщай.
Чуваш лииии... аз нося ти късмет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
