22 oct 2005, 23:40

Чувства

  Poesía
1.5K 0 11
Казах нещо, което не мислих.
Чувствах нещо, което не казах.
Мразих някой, който не трябва.
Обичах онзи, който не заслужава!

Ранявах хора, които не исках.
Исках тебе... а ти ме рани!
Не можех да спирам копнежа,
не можех да върна минали дни...

Обичах те силно, но ти ме остави.
Оставях всеки, но не можех и теб.
Ти всичко ми взимаше тайно,
дори силата да тръгна напред.

Исках да плачеш, дори и да гледам!
Реших да си върна това.
Видя ли какво е да плачеш,
а отсреща да чувстваш леда!

Уморен вече при мене се връщаш...
търсиш ме попаднал в беда.
Виждаш ли, боли ужасно,
когато от чувствата няма следа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...