18 jul 2005, 7:41

Чувства

  Poesía
1.6K 0 4


Мечтая си
сърцето ми да е от камък,
но вместо туй
гори във страстен пламък.

Не искам
в мозъка си кръв,
а сред глупците
да съм вечно пръв.

Защо не мога
чувствата да притъпя
и болката
без стон да изтърпя.

Но може би
това не е решение
и за душата
няма никакво спасение.

                                 10.11.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ицо Саков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абе долавям една единствена полза, но не съм сигурен, че имам нужда от нея.Определено поведението ти ми действа положително без да го осъзнавам.Ок сори пиши каквото ти дойде на ум ( не че щеше да спреш де )
  • Обещах да не ти давам коментари повече, за да не кажеш, че се държа тъпо или иронично, или както искаш още там..., но това стихотворение вече ми харесва Пък, ти както искаш, така възприемай критиките ми. Само да ти кажа, че една критика, каквато и да е тя, само е в твоя полза (ако вникнеш в думите ми и се замислиш, ще го разбереш, ако не... здраве)
  • За "туй" съм съгласен , но за БЪДА е с една сричка повече и много се удължава и звучи по-зле според мен.А като имаш правилно оросяване на мозъка мислиш по-лесно и по-добре и за това така съм го написал.Мерси за съветите.
  • "т`ва" не ми харесва. Не е поетично. Ползва се повече `туй`
    "да съм вечно пръв." губи ритъма. "да БЪДА вечно пръв" е по-добрия вариант Изобщо това за кръвта в мозъка не ми допада. И това да си пръв сред глупаците. Иска се да го доизпипаш. 5,40 някъде мога да пиша..

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...