13 ago 2008, 22:34

Чувства

  Poesía » Otra
957 0 2

Какво съм аз?!

Едно голямо нищо!

Една избледняла и прозрачна фигура,

ненужна и невидима.

Едно лице безлично и използвано.

Една слуга, в която всички бършат си калта.

Една душа -

експлоатирана, лишена,

затворена, ограничена.

Свободна, а опираща се в решетки - хора -

искащи, искащи и неблагодарни.

Хора - лишаващи, подценяващи,

грабещи - без да усещат.

Една окъсана... душа ли е... не знам.

Намеса, нахлуваща отвред и размътваща мислите.

Реки от сълзи вместо изказани думи.

Болка - свиваща мускулите и жилите на тялото.

Вълнението е лично,

а отсреща всичко е безразлично.

Решението за другите няма цена.

Действия много,

а нито едно оценено.

Разсъждения - има ли място за нея на тази земя?!

 Животът е много суров, а страданието вечно.

Предпочита се края,

но болката още по-голяма става.

Избавление - улеснение за тях.

Дори и кукла да бях,

всички ще ме дърпат на различни страни.

Смях - липсва.

Усмивката вече я няма.

Сълзи - всяка нощ.

И безсъние...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честно казано, имах един период в който бях изпаднала в подобно състояние и тогава написах тези редове
  • Явно изживяваш тежък период, но вярвай - слънцето отново ще изгрее... просто не губи вяра!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...