13 ago 2008, 22:34

Чувства

  Poesía » Otra
962 0 2

Какво съм аз?!

Едно голямо нищо!

Една избледняла и прозрачна фигура,

ненужна и невидима.

Едно лице безлично и използвано.

Една слуга, в която всички бършат си калта.

Една душа -

експлоатирана, лишена,

затворена, ограничена.

Свободна, а опираща се в решетки - хора -

искащи, искащи и неблагодарни.

Хора - лишаващи, подценяващи,

грабещи - без да усещат.

Една окъсана... душа ли е... не знам.

Намеса, нахлуваща отвред и размътваща мислите.

Реки от сълзи вместо изказани думи.

Болка - свиваща мускулите и жилите на тялото.

Вълнението е лично,

а отсреща всичко е безразлично.

Решението за другите няма цена.

Действия много,

а нито едно оценено.

Разсъждения - има ли място за нея на тази земя?!

 Животът е много суров, а страданието вечно.

Предпочита се края,

но болката още по-голяма става.

Избавление - улеснение за тях.

Дори и кукла да бях,

всички ще ме дърпат на различни страни.

Смях - липсва.

Усмивката вече я няма.

Сълзи - всяка нощ.

И безсъние...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честно казано, имах един период в който бях изпаднала в подобно състояние и тогава написах тези редове
  • Явно изживяваш тежък период, но вярвай - слънцето отново ще изгрее... просто не губи вяра!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...