Чувства
Какво съм аз?!
Едно голямо нищо!
Една избледняла и прозрачна фигура,
ненужна и невидима.
Едно лице безлично и използвано.
Една слуга, в която всички бършат си калта.
Една душа -
експлоатирана, лишена,
затворена, ограничена.
Свободна, а опираща се в решетки - хора -
искащи, искащи и неблагодарни.
Хора - лишаващи, подценяващи,
грабещи - без да усещат.
Една окъсана... душа ли е... не знам.
Намеса, нахлуваща отвред и размътваща мислите.
Реки от сълзи вместо изказани думи.
Болка - свиваща мускулите и жилите на тялото.
Вълнението е лично,
а отсреща всичко е безразлично.
Решението за другите няма цена.
Действия много,
а нито едно оценено.
Разсъждения - има ли място за нея на тази земя?!
Животът е много суров, а страданието вечно.
Предпочита се края,
но болката още по-голяма става.
Избавление - улеснение за тях.
Дори и кукла да бях,
всички ще ме дърпат на различни страни.
Смях - липсва.
Усмивката вече я няма.
Сълзи - всяка нощ.
И безсъние...
© Десислава All rights reserved.
