26 abr 2009, 10:19

Чувства

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Обичам планината,
обичам тишината;
мразя празнотата
и съпровождащата тишина.

Обичам птичките да пеят,
да слушам ромолящата река,
да гледам как хората танцуват
и да знам, че е хубаво така.

Мразя празнотата,
мразя простотата,
мразя аз тъгата
и съпровождащата тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичта ти е по-вече и нека винаги бъде така.Поздрав с усмивка!
  • Прекаления шум също носи болка понякога...
    Браво за стихотворението!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...