15 may 2015, 7:42

Чувства

  Poesía » Otra
1.2K 1 1

Не искам да чувствам.
Желая да бъда желязна машина без сърце.

Чувствата объркват ме толкова много.

Ярост, гняв, щастие, любов, тъга

преплитат се в мен всеки един момент.

Чувствам студ в душата.

Топлина обвита в лед.

Усещам нещо странно заседнало в гърлото ми

и не помръдва от там.

Питам се аз,

дали това е отровата от нещастието на любовта

или чувството на самота.

Не искам да чувствам.

Желая да съм метална машина,

с каменно сърце дори,

да не усещам тази болка и тъга, 

застанали перманентно в моята душа.

Желая да изтръгна тази топка от чувства

и да я хвърля далеч,

та за какво са ми те.

Сълзите пропиляни раняват крехката душа.

Не искам да чувствам.

Желая да съм метална машина без сърце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...