Не искам да чувствам.
Желая да бъда желязна машина без сърце.
Чувствата объркват ме толкова много.
Ярост, гняв, щастие, любов, тъга
преплитат се в мен всеки един момент.
Чувствам студ в душата.
Топлина обвита в лед.
Усещам нещо странно заседнало в гърлото ми
и не помръдва от там.
Питам се аз,
дали това е отровата от нещастието на любовта
или чувството на самота.
Не искам да чувствам.
Желая да съм метална машина,
с каменно сърце дори,
да не усещам тази болка и тъга,
застанали перманентно в моята душа.
Желая да изтръгна тази топка от чувства
и да я хвърля далеч,
та за какво са ми те.
Сълзите пропиляни раняват крехката душа.
Не искам да чувствам.
Желая да съм метална машина без сърце.
© Мартина Всички права запазени