15.05.2015 г., 7:42

Чувства

1.2K 1 1

Не искам да чувствам.
Желая да бъда желязна машина без сърце.

Чувствата объркват ме толкова много.

Ярост, гняв, щастие, любов, тъга

преплитат се в мен всеки един момент.

Чувствам студ в душата.

Топлина обвита в лед.

Усещам нещо странно заседнало в гърлото ми

и не помръдва от там.

Питам се аз,

дали това е отровата от нещастието на любовта

или чувството на самота.

Не искам да чувствам.

Желая да съм метална машина,

с каменно сърце дори,

да не усещам тази болка и тъга, 

застанали перманентно в моята душа.

Желая да изтръгна тази топка от чувства

и да я хвърля далеч,

та за какво са ми те.

Сълзите пропиляни раняват крехката душа.

Не искам да чувствам.

Желая да съм метална машина без сърце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...