May 15, 2015, 7:42 AM

Чувства

  Poetry » Other
1.2K 1 1

Не искам да чувствам.
Желая да бъда желязна машина без сърце.

Чувствата объркват ме толкова много.

Ярост, гняв, щастие, любов, тъга

преплитат се в мен всеки един момент.

Чувствам студ в душата.

Топлина обвита в лед.

Усещам нещо странно заседнало в гърлото ми

и не помръдва от там.

Питам се аз,

дали това е отровата от нещастието на любовта

или чувството на самота.

Не искам да чувствам.

Желая да съм метална машина,

с каменно сърце дори,

да не усещам тази болка и тъга, 

застанали перманентно в моята душа.

Желая да изтръгна тази топка от чувства

и да я хвърля далеч,

та за какво са ми те.

Сълзите пропиляни раняват крехката душа.

Не искам да чувствам.

Желая да съм метална машина без сърце.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...