26 sept 2007, 15:26

Чувства под редакция

  Poesía
626 0 7
 

Осмелих се да те препрочета. Дори още по-бавно.

Без да се смущавам от разкъсващото ме сричане

и без да се крия зад речници от загадките в теб.

Кой така бездарно те редактира в мое отсъствие?


Изкуших се да те отворя на произволна страница.

Без да те претърсвам за поличби. Без ритуалност.

Със спотаена надежда за старото съдържание.

Аз ли съм това (прекопирана)? Върху случаен лист.


Опитах се да те откъсна от моя измачкан тефтер.

Без да те преписвам набързо. Без да помня дати.

А ти още си отбелязваш с мен докъде си стигнал.

Задрасках те от страх, че ще ме напишеш наново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...