26 sept 2007, 15:26

Чувства под редакция

  Poesía
631 0 7
 

Осмелих се да те препрочета. Дори още по-бавно.

Без да се смущавам от разкъсващото ме сричане

и без да се крия зад речници от загадките в теб.

Кой така бездарно те редактира в мое отсъствие?


Изкуших се да те отворя на произволна страница.

Без да те претърсвам за поличби. Без ритуалност.

Със спотаена надежда за старото съдържание.

Аз ли съм това (прекопирана)? Върху случаен лист.


Опитах се да те откъсна от моя измачкан тефтер.

Без да те преписвам набързо. Без да помня дати.

А ти още си отбелязваш с мен докъде си стигнал.

Задрасках те от страх, че ще ме напишеш наново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...