Чувства под редакция
Осмелих се да те препрочета. Дори още по-бавно.
Без да се смущавам от разкъсващото ме сричане
и без да се крия зад речници от загадките в теб.
Кой така бездарно те редактира в мое отсъствие?
Изкуших се да те отворя на произволна страница.
Без да те претърсвам за поличби. Без ритуалност.
Със спотаена надежда за старото съдържание.
Аз ли съм това (прекопирана)? Върху случаен лист.
Опитах се да те откъсна от моя измачкан тефтер.
Без да те преписвам набързо. Без да помня дати.
А ти още си отбелязваш с мен докъде си стигнал.
Задрасках те от страх, че ще ме напишеш наново.
© Мария Василева All rights reserved.
