...Чувствам...

...Чувствам...

Чувствам същото като теб,

преживяваме заедно безкрайно

много неща и в себе си ,

обречени и окрилени ги носим-

неща, които са толкова глупави

и наивни, но и чисти и истински,

неща - толкова луди и невероятни,

но определено нормални и житейски...!

Когато сме далеч един от друг, чувствам

празнина, която не се запълва и расте,

 постоянно - много студ и убиваща болка,

но когато те чувствам така както е сега

или както и да е..., създаваш живота ми

и го осмисляш - огряваш ме със топлина

и ме даряваш с неземно щастие и вълшебство...

Понякога, когато чувствам тъмнината,

пак и пак, заради теб разбирам-

че нищо не е както изглежда,

че  някои ни лъжат, а други подкрепят,

че на някои не им пука, но други ни обичат,

че когато въпреки това се почувстваме

неразбрани и необичани, взаимно за ръцете

се държим и живее душата ни в обожание...!

Чувствам, че само с теб, мога да бъда

себе си, такава каквото съм, каквато мога...,

каквото мечтая, че никога няма да ме осъдиш,

защото такава ме обичаш и не искаш

да се променям, че искаш да съм права,

 и ме защитаваш, но и караш ме да се боря,

заедно да се борим и от грешките си

да се учим, всеки ден заедно да растем

постепенно, без да бързаме,

но и без времето си да губим...

Чувствам как сливаме и разперваме крилата си

как летим и как ще посрещнем

всяко ново утро, в слънчеви лъчи...!!!

Чувствам как сливаме живота си, как го създаваме...