27 jul 2010, 9:10

Чувствата на времето

  Poesía
647 0 0

Сещал ли си се някога, че и времето скърби,
и сълзи рони горко, в мрачни и дъждовни дни.
Знаеш ли, и времето ревнува,
когато с гръм и трясък се бунтува срещу тишината.
Да, и времето има своите щастливи дни,
и ето че слънце ще ни озари.
Да, и времето има душа,
и то кат мен познава суетата, може да скърби със самотата.
Времето - и то си има своите чувства.
Времето - това съм аз,
аз - това е малка част от времето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...