Jul 27, 2010, 9:10 AM

Чувствата на времето

  Poetry
649 0 0

Сещал ли си се някога, че и времето скърби,
и сълзи рони горко, в мрачни и дъждовни дни.
Знаеш ли, и времето ревнува,
когато с гръм и трясък се бунтува срещу тишината.
Да, и времето има своите щастливи дни,
и ето че слънце ще ни озари.
Да, и времето има душа,
и то кат мен познава суетата, може да скърби със самотата.
Времето - и то си има своите чувства.
Времето - това съм аз,
аз - това е малка част от времето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...