Jul 27, 2010, 9:10 AM

Чувствата на времето

  Poetry
648 0 0

Сещал ли си се някога, че и времето скърби,
и сълзи рони горко, в мрачни и дъждовни дни.
Знаеш ли, и времето ревнува,
когато с гръм и трясък се бунтува срещу тишината.
Да, и времето има своите щастливи дни,
и ето че слънце ще ни озари.
Да, и времето има душа,
и то кат мен познава суетата, може да скърби със самотата.
Времето - и то си има своите чувства.
Времето - това съм аз,
аз - това е малка част от времето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...