20 jun 2019, 22:18

Чувствата не са ми кът

  Poesía » Civil
960 0 0

Загубих вяра във доброто,

че злото взима вече връх.

Загубих вяра и в хорото –

играчите са ни без дъх.

 

Загубих вече и надежда

за утрешните бели дни.

А времето ме все подвежда

и срива всички добрини.

 

И със мерак, но безпарична,

остана ми една любов.

И в поза крайно нетипична

за оня свят съм си готов.

 

Но ако нещо пък се случи

и аз намеря своя път,

за мене Господ ще научи,

че чувствата не са ми кът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...