20 jun 2019, 22:18

Чувствата не са ми кът

  Poesía » Civil
956 0 0

Загубих вяра във доброто,

че злото взима вече връх.

Загубих вяра и в хорото –

играчите са ни без дъх.

 

Загубих вече и надежда

за утрешните бели дни.

А времето ме все подвежда

и срива всички добрини.

 

И със мерак, но безпарична,

остана ми една любов.

И в поза крайно нетипична

за оня свят съм си готов.

 

Но ако нещо пък се случи

и аз намеря своя път,

за мене Господ ще научи,

че чувствата не са ми кът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...