Jun 20, 2019, 10:18 PM

Чувствата не са ми кът

  Poetry » Civic
951 0 0

Загубих вяра във доброто,

че злото взима вече връх.

Загубих вяра и в хорото –

играчите са ни без дъх.

 

Загубих вече и надежда

за утрешните бели дни.

А времето ме все подвежда

и срива всички добрини.

 

И със мерак, но безпарична,

остана ми една любов.

И в поза крайно нетипична

за оня свят съм си готов.

 

Но ако нещо пък се случи

и аз намеря своя път,

за мене Господ ще научи,

че чувствата не са ми кът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....