Чувствата не са ми кът
Загубих вяра във доброто,
че злото взима вече връх.
Загубих вяра и в хорото –
играчите са ни без дъх.
Загубих вече и надежда
за утрешните бели дни.
А времето ме все подвежда
и срива всички добрини.
И със мерак, но безпарична,
остана ми една любов.
И в поза крайно нетипична
за оня свят съм си готов.
Но ако нещо пък се случи
и аз намеря своя път,
за мене Господ ще научи,
че чувствата не са ми кът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени