20.06.2019 г., 22:18

Чувствата не са ми кът

952 0 0

Загубих вяра във доброто,

че злото взима вече връх.

Загубих вяра и в хорото –

играчите са ни без дъх.

 

Загубих вече и надежда

за утрешните бели дни.

А времето ме все подвежда

и срива всички добрини.

 

И със мерак, но безпарична,

остана ми една любов.

И в поза крайно нетипична

за оня свят съм си готов.

 

Но ако нещо пък се случи

и аз намеря своя път,

за мене Господ ще научи,

че чувствата не са ми кът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...