20.06.2019 г., 22:18

Чувствата не са ми кът

953 0 0

Загубих вяра във доброто,

че злото взима вече връх.

Загубих вяра и в хорото –

играчите са ни без дъх.

 

Загубих вече и надежда

за утрешните бели дни.

А времето ме все подвежда

и срива всички добрини.

 

И със мерак, но безпарична,

остана ми една любов.

И в поза крайно нетипична

за оня свят съм си готов.

 

Но ако нещо пък се случи

и аз намеря своя път,

за мене Господ ще научи,

че чувствата не са ми кът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...