Защо България обичам? -
попитах Гугъл. Той заби.
Въпросът бил е по-различен -
това системата реши.
Опитах пак. Отново нищо.
Усетих нервното въже.
Гневът към интернет отприщи
гримаси в моето лице.
Въпросът бил е риторичен...
Аз принципно съм го задал.
Не може обич да се срича,
особенно за идеал.
Не знае Гугъл. Как да знае?
Обич носи се в сърце.
Тя без начало и без край е,
не се рисува и чете...
Попитах го, да му докажа,
че има и човещинка...
Не всичко може да се каже.
Чувствата са същността!
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados