24 июл. 2021 г., 23:04

Чувствата са същността

390 0 0


Защо България обичам? -
попитах Гугъл. Той заби.
Въпросът бил е по-различен -
това системата реши.

Опитах пак. Отново нищо.
Усетих нервното въже.
Гневът към интернет отприщи
гримаси в моето лице.

Въпросът бил е риторичен...
Аз принципно съм го задал.
Не може обич да се срича,
особенно за идеал.

Не знае Гугъл. Как да знае?
Обич носи се в сърце.
Тя без начало и без край е,
не се рисува и чете...

Попитах го, да му докажа,
че има и човещинка...
Не всичко може да се каже.
Чувствата са същността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...