Как да преборя тази ранимост?
Как сълзите си да спра?
Как ще погледна света с очи от болка пълни?
Как да живея в студената реалност?
Как с усмивка чувства да изразя?
Как поглед с поглед да засека и да останем безмълвни?
Как чужда болка като своя да приема?
Как съвет добър да дам?
Как да оставя своята дилема
и мисълта си в чужди ръце да предам?
А ако не успея?
Как пътя си без Бог да извървя
като смисъл на живота ми е Той?
Как сърцето си тъй жестоко да раня
като знам, че няма да имам покой?
Не мога!
Как на хора в нужда да помогна,
когато сама на себе си не мога?
Но май чужди мечти мога да догоня,
а себе си да оставя на Бога...
© Тина Todos los derechos reservados
Бог да е с теб...винаги!