17.12.2008 г., 19:44

Чувствителност

1K 0 2

Как да преборя тази ранимост?

Как сълзите си да спра?

Как ще погледна света с очи от болка пълни?

 

Как да живея в студената реалност?

Как с усмивка чувства да изразя?

Как поглед с поглед да засека и да останем безмълвни?

 

Как чужда болка като своя да приема?

Как съвет добър да дам?

Как да оставя своята дилема

и мисълта си в чужди ръце да предам?

А ако не успея?

 

Как пътя си без Бог да извървя

като смисъл на живота ми е Той?

Как сърцето си тъй жестоко да раня

като знам, че няма да имам покой?

Не мога!

 

Как на хора в нужда да помогна,

когато сама на себе си не мога?

Но май чужди мечти мога да догоня,

а себе си да оставя на Бога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • нежна и чувсвителна е душата ти, мила Тина...
    Бог да е с теб...винаги!
  • Весела Коледа,Тина! Здраве и щастие,а на лирическата, да намери пътя и ключето към всички отговори!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...