17.12.2008 г., 19:44 ч.

Чувствителност 

  Поезия » Философска
592 0 2

Как да преборя тази ранимост?

Как сълзите си да спра?

Как ще погледна света с очи от болка пълни?

 

Как да живея в студената реалност?

Как с усмивка чувства да изразя?

Как поглед с поглед да засека и да останем безмълвни?

 

Как чужда болка като своя да приема?

Как съвет добър да дам?

Как да оставя своята дилема

и мисълта си в чужди ръце да предам?

А ако не успея?

 

Как пътя си без Бог да извървя

като смисъл на живота ми е Той?

Как сърцето си тъй жестоко да раня

като знам, че няма да имам покой?

Не мога!

 

Как на хора в нужда да помогна,

когато сама на себе си не мога?

Но май чужди мечти мога да догоня,

а себе си да оставя на Бога...

© Тина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • нежна и чувсвителна е душата ти, мила Тина...
    Бог да е с теб...винаги!
  • Весела Коледа,Тина! Здраве и щастие,а на лирическата, да намери пътя и ключето към всички отговори!

Предложения
: ??:??